Author Archives: Petia Djingarska

Манга(продължение)

Posted on by
Reply

История

Още от самото зараждане на японската култура съществуват рисунки, наподобяващи по идеи и структура днешните манга комикси. Археолозите са открили плочи с подобни изображения дори в древни японски гробници. От 12 век в Япония се появяват сатирични рисунки и картини с хумористичен характер. Особено изкусен в този вид изкуство е бил японският художник Хокусай, живял в началото на 19 век. След 1868 г. Япония започва развитието на модерната медийна комуникация, включително вестници и списания. В тях за първи път се появява мангата. Но най-значителният напредък в този вид изкуство идва след края на Втората световна война, когато окончателно се формира модерната манга като вид изкуство. С други думи, съвременната манга е мангата, която се е появила след ВСВ. Този вид манга има вече половинвековна история.

Съвременната манга води своето начало от един единствен гений – Осаму Тезука. През 1947 г. Тезука взима книгата на Робърт Луис Стивънсън „Островът на съкровищата“ за вдъхновение за манга версия на книгата, наречена „Новият Остров на съкровищата“. Въпреки мизерните условия след войната и намалената публицистична индустрия в страната, тази творба веднага става бестселър с тираж 400 000 копия. По това време Тезука е деветнадесетгодишен студент по медицина. Новият Остров на съкровищата има зачатъците на новия синтаксис на мангата и има огромно въздействие върху новото поколение манга артисти (мангаки). Самият Тазука продължил да рисува манга до своята смърт през 1989 г. Негови са и някои от най-популярните творби като „Aстро Boy“ („Астро момче“).

Последвалото войната десетилетие вижда появата на още много манга артисти освен Тезука, което довежда до същинска манга мания. Въпреки това, мангата все още се смята за детски жанр. Но тези, които израснали, четейки манга, открили, че не могат така лесно да зарежат навика след като достигнали зрелостта. Това било поколението след войната – манга поколението. Заради увлечението си по мангата между хората от това поколение и предишното се образувала голяма дупка/празнина. С разпространението на глобализацията, мангите придобиват и редица европейски или европодобни черти.

До късните шестдесет години на 20 век, манга-поколението стават студенти и модерната манга придобива внушителни размери. По това време хората започват да виждат мангата, която се харесвала на студентите, като вид развлечение и изкуство. Растящото студентско движение с ентусиазъм приема тази новопоявила се медия и по този начин се стига до настоящия вид на японската манга.

Днешната манга включва почти всичко: от книжки с вицове до мелодрама, научна фантастика, литературни произведения като романи до пътеписи, и даже упътвания за учебни и дидактични цели.
Жанрове

Мангата има много жанрове, но основните са:

спорт, романтика, драма, комедия, опера, фентъзи, фантастика, ужаси, порнографска манга (хентай) и др.

За разлика от повечето комикси по света, които най-често следват европейския маниер на графично оформление на комикса, мангата се характеризира със силно застъпване на техническото майсторство и оформянето на отделните визуални елементи (вкл. вниманието към детайлите), които съставляват комикс панелите (така се наричат страниците с правоъгълни кутии, които съставляват един комикс). Сред по-популярните оразличаващи характеристики на манга произведенията най-голямо значение обикновено се поставя на следните.

Манга и аниме продукциите стават все по-популярни по цял свят, като влиянието им става все по-осезаемо от края на 20 и началото на 21 век поради увеличената дистрибуция на манга творби за чужбина и засиления интерес на чужденци. Често като най-силно влиянието на манга произведенията е приписвано над западната цивилизация и култура, особено англоговорящата, френскоговорящата и т.н

В България мангата и аниметата като видове изкуство също придобиват широка популярност в ерата на Интернет (особено в периода след края на 20 век), поради която онлайн дигиталното разпространение, следене, набавяне и дискутиране на тези аспекти (културни артефакти/продукти) от японската култура става все по-лесно и общодостъпно.

Авторски права

Posted on by
Reply

Взимам информация от страницата уикипедия, която частично или изцяло представлява превод на страницата “Манга” в Уикипедия на английски. Оригиналниятекст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.

Моята първа публикация

Posted on by
Reply

Et licet quocumque oculos flexeris feminas adfatim multas spectare cirratas, quibus, si nupsissent, per aetatem ter iam nixus poterat suppetere liberorum, ad usque taedium pedibus pavimenta tergentes iactari volucriter gyris, dum exprimunt innumera simulacra, quae finxere fabulae theatrales.

flyEt licet quocumque oculos flexeris feminas adfatim multas spectare cirratas, quibus, si nupsissent, per aetatem ter iam nixus poterat suppetere liberorum, ad usque taedium pedibus pavimenta tergentes iactari volucriter gyris, dum exprimunt innumera simulacra, quae finxere fabulae theatrales.

Principium autem unde latius se funditabat, emersit ex negotio tali. Chilo ex vicario et coniux eius Maxima nomine, questi apud Olybrium ea tempestate urbi praefectum, vitamque suam venenis petitam adseverantes inpetrarunt ut hi, quos suspectati sunt, ilico rapti conpingerentur in vincula, organarius Sericus et Asbolius palaestrita et aruspex Campensis.

Quod opera consulta cogitabatur astute, ut hoc insidiarum genere Galli periret avunculus, ne eum ut praepotens acueret in fiduciam exitiosa coeptantem. verum navata est opera diligens hocque dilato Eusebius praepositus cubiculi missus est Cabillona aurum secum perferens, quo per turbulentos seditionum concitores occultius distributo et tumor consenuit militum et salus est in tuto locata praefecti. deinde cibo abunde perlato castra die praedicto sunt mota.

Quod opera consulta cogitabatur astute, ut hoc insidiarum genere Galli periret avunculus, ne eum ut praepotens acueret in fiduciam exitiosa coeptantem. verum navata est opera diligens hocque dilato

Quod opera consulta cogitabatur astute, ut hoc insidiarum genere Galli periret avunculus, ne eum ut praepotens acueret in fiduciam exitiosa coeptantem. verum navata est opera diligens hocque dilato

Филми

Posted on by
Reply

Филмът е визуален разказ, реализиран чрез бързо сменящи се изображения, леко различни едни от други и прожектирани със скорост от 24 броя за една секунда. Тези отделни изображения се наричат кадри. Зрителят не може да забележи смяната на кадрите и започва да ги възприема като непрекъснато движение при смяна над 10 – 12 кадъра в секунда, тъй като системата око/нерв/мозък има време за реакция и продължава да възприема всяко изображение известно време след изчезването на неговия източник. Именно бързото показване на кадрите предизвиква илюзията за непрекъснато движение. Този ефект се постига чрез записване на поредица от фотографски снимки, чрез използване на анимация или чрез други техники за визуални ефекти. Филмите най-често са предназначени за показване по телевизията или в кината.

В наши дни филмите играят важна роля в културния живот – като произведение на киноизкуството, като източник на масово забавление и като средство за образование и в отделни случаи индоктриниране на големи обществени групи. Визуалните и музикални елементи на филмите са универсално разбираеми, а преводът на текстовото им съдържание чрез дублаж или субтитри дава възможност за тяхното международно разпространение.

Игралните филми представляват игрални постановки. Те обикновено са с дължина над 60 минути (най-често 90 – 120 минути, като малък брой филми продължават четири и повече часа, но обикновено се показват на серии).

Наименованието „филм“ идва от факта, че при появата на първите филми те са записвани и прожектирани с помощта на съществуващите от по-рано фотографски филми.

История
Киното възниква постепенно през втората половина на 19 век в процеса на развитие на фотографията. Не е възможно да се определи точна рождена дата на киното, тъй като появата му е свързана по-скоро с натрупване на опит и технически подобрения, отколкото с отделно изобретение. Въпреки това понякога създаването на киното се приписва на братя Люмиер, изобретили кинематографа през 1895 година. Но дори и преди тази дата пионери като Луи Еме Огюстен Льо Пренс, Уилям Хенри Фитън, Томас Едисън и Емил Рейно вече са допринесли значително за развитието на анимираните изображения. От това време насам филмите значително еволюират и техниките за тяхното заснемане и показване се усъвършенстват. В това развитие има няколко основни етапа, като периода на нямото кино или появата на цветните филми, но за строга периодизация е трудно да се говори, тъй като повечето ключови подобрения се развиват постепенно и успоредно едно на друго.

Развитието на анимираните изображения до 1895 година понякога се нарича с общото наименование „предкино“.[1] Терминът е въведен от някои историци на киното, за да опише „първите форми на киното, т.е. тези, които предшестват етапа на киноиндустрията. В действителност предкиното предшества кинематографа, но вече е кино.“[2]

Луи Еме Огюстен Льо Пренс е един от първите експериментатори, успял да създаде движещо се изображение. Първоначално той конструира камера със седем лещи, но тя не е много успешна, тъй като образът след всяка леща е с малка ъглова разлика, спрямо този от предишната. Малко по-късно Льо Пренс прави нова камера, която има само една леща. С нея той успява да заснеме през 1888 година „Сцена в градината на Рунде“, първият филм в световната история. Две години по-късно Льо Пренс изчезва при неизяснени обстоятелства.

През 1876 година, опитвайки се да анализира движението след разговор за конски алюр, Едуард Майбридж провежда фотографски експеримент. Той разполага по дължината на пистата за конни надбягвания в Пало Алто дванадесет фотоапарата, които се активират автоматично при преминаването на коня пред тях.[3] По този начин той получава поредица фотографски снимки на различни етапи от движението на коня, което му позволява да докаже, че в определен момент при галоп конят отделя и четирите си крака от земята. След това Майбридж създава устройството зоопраксископ, което използва снимките, за да покаже отново движещия се кон. Няколко години по-късно, през 1882 година, Етиен-Жюл Маре опростява тази система и създава фотопушката. Шест години по-късно той внася значителни подобрения в нея и ѝ дава името хронофотограф.

След като през 1894 година заснемат множество кратки филми, а през следващата година провеждат поредица частни прожекции, братя Люмиер решават да организират публични платени прожекции в Индийския салон на Гран Кафе в Париж. Първата от тях е проведена на 28 декември 1895 година и сред включените в нея филми са „Напръсканият пръскач“, „Хранене на бебе“ и „Излизане от завода Люмиер в Лион“. Въпреки разпространеното мнение, на тези първи прожекции не е показван филмът „Пристигане на влака на гара Сиота“, който се появява месец по-късно.

След този първи успех в Париж киносалони започват да се появяват и в други европейски градове. Първият, на 25 януари 1896 година, е открит в Лион, следват Лондон, Бордо, Брюксел, Берлин. Кинопрожекциите скоро се разпространяват в целия свят. За да разнообразят прожекциите, братя Люмиер разпращат в различни краища на света оператори, като Габриел Вер и Александър Промио, които заснемат кратки филми с местна тематика и поставят началото, както на документалното, така и на любителското кино.

Манга

Posted on by
Reply
  • Weekly Shonen Jump covers displayed during Japan Expo 2008. Weekly Shonen Jump (also known as Weekly Jump or Shonen Jump) is one of the longest-running weekly manga compilations in Japan with a circulation of 27 million. Paris-Nord Villepinte, FRANCE – 07/2008.

Манга е японската дума за комикси и карикатури. Създателят (авторът) на манга се нарича мангака. Извън Япония думата се употребява за означаване на комикси, създадени първоначално в Япония (т.е. японски комикси, комикси в японски стил), но понякога се прилага и за чуждестранни комикси, които наподобяват стила на японската манга.

Мангата има почитатели от почти всички социални слоеве и възрастови групи. Темите, които се засягат в манга творбите, са разнообразни: спорт, романтика, историческа драма, комедия, сапунена опера, фентъзи, научна фантастика, мистерия, ужаси, включително порнографска манга (наричана хентай), и др.

Мангата обикновено се създава в черно-бял цвят, понякога с изключение на кориците и първите няколко страници. Причините за това са няколко: свързано е с традиционната японска живопис, а освен това значително опростява създаването на комикса. Въпреки това съществуват и изцяло цветни манга произведения, а в някои случаи и традиционно черно-бели манга творби имат и празнични броеви, които са цветни.

Най-популярните манга творби често се адаптират за аниме (японски анимации, с характерен графичен стил), като сценарият обикновено се преработва, за да се привлече по-широка публика. Макар и по-рядко, анимето също може да се преработи в манга. В англоговорящите страни съществува широко разпространеното грешно схващане, че думата „манга“ се отнася за японската анимация („аниме“ е правилният термин за това). Това отчасти е резултат от факта, че името и логото на една от най-големите компании разпространители на японска анимация сред западната публика е Manga Entertain

История
Още от самото зараждане на японската култура съществуват рисунки, наподобяващи по идеи и структура днешните манга комикси. Археолозите са открили плочи с подобни изображения дори в древни японски гробници. От 12 век в Япония се появяват сатирични рисунки и картини с хумористичен характер. Особено изкусен в този вид изкуство е бил японският художник Хокусай, живял в началото на 19 век. След 1868 г. Япония започва развитието на модерната медийна комуникация, включително вестници и списания. В тях за първи път се появява мангата. Но най-значителният напредък в този вид изкуство идва след края на Втората световна война, когато окончателно се формира модерната манга като вид изкуство. С други думи, съвременната манга е мангата, която се е появила след ВСВ. Този вид манга има вече половинвековна история.

Съвременната манга води своето начало от един единствен гений – Осаму Тезука. През 1947 г. Тезука взима книгата на Робърт Луис Стивънсън „Островът на съкровищата“ за вдъхновение за манга версия на книгата, наречена „Новият Остров на съкровищата“. Въпреки мизерните условия след войната и намалената публицистична индустрия в страната, тази творба веднага става бестселър с тираж 400 000 копия. По това време Тезука е деветнадесетгодишен студент по медицина. Новият Остров на съкровищата има зачатъците на новия синтаксис на мангата и има огромно въздействие върху новото поколение манга артисти (мангаки). Самият Тазука продължил да рисува манга до своята смърт през 1989 г. Негови са и някои от най-популярните творби като „Astro Boy“ („Астро момче“).

Последвалото войната десетилетие вижда появата на още много манга артисти освен Тезука, което довежда до същинска манга мания. Въпреки това, мангата все още се смята за детски жанр. Но тези, които израснали, четейки манга, открили, че не могат така лесно да зарежат навика след като достигнали зрелостта. Това било поколението след войната – манга поколението. Заради увлечението си по мангата между хората от това поколение и предишното се образувала голяма дупка/празнина. С разпространението на глобализацията, мангите придобиват и редица европейски или европодобни черти.

До късните шестдесет години на 20 век, манга-поколението стават студенти и модерната манга придобива внушителни размери. По това време хората започват да виждат мангата, която се харесвала на студентите, като вид развлечение и изкуство. Растящото студентско движение с ентусиазъм приема тази новопоявила се медия и по този начин се стига до настоящия вид на японската манга.

Днешната манга включва почти всичко: от книжки с вицове до мелодрама, научна фантастика, литературни произведения като романи до пътеписи, и даже упътвания за учебни и дидактични цели.

Още от самото зараждане на японската култура съществуват рисунки, наподобяващи по идеи и структура днешните манга комикси. Археолозите са открили плочи с подобни изображения дори в древни японски гробници. От 12 век в Япония се появяват сатирични рисунки и картини с хумористичен характер

Особено изкусен в този вид изкуство е бил японският художник Хокусай, живял в началото на 19 век. След 1868 г. Япония започва развитието на модерната медийна комуникация, включително вестници и списания. В тях за първи път се появява мангата. Но най-значителният напредък в този вид изкуство идва след края на Втората световна война, когато окончателно се формира модерната манга като вид изкуство.

Анимета (продължение)

Posted on by
Reply

История


Историята на японската анимация започва в началото на 20 век, когато японски аниматори експериментират с различни аниматорски техники, изучавани във Франция, Германия, САЩ и Русия.

Анимето бързо добива популярност на фона на недобре развитата филмова индустрия. По това време филмовата индустрия в САЩ разполага с огромни средства, но японците се задоволяват с десетки пъти по-малки бюджети. Японските режисьори не могат да си позволят западни актьори, като по този начин не могат да пласират филмите си в Европа и САЩ. Анимацията не изисква актьори и аниматорът може да даде воля на въображението си и да създава фентъзи светове без нужда за високи технологии. Техническото и художествено развитие на мангата, както и прогресът на информационните технологии (особено приложния софтуер) спомагат и за подобрението на анимето като отделен вид изкуство.

През 1970-те нараства популярността на манга комиксите. Особено популярна е mecha-мангата, като Gundam. В началото на 1980-те сагата Gundam се превръща в моментална класика. През 1990-те анимето е може би най-популярната анимация, не само в Япония, а и в света като цяло.

В началото на 21 век продължава развитието на анимето, като непрекъснато на пазара се бълват нови заглавия. Появяват се нови и неексплоатирани досега жанрове и по-често излизат експериментални и оригинални творби, както и пародийно-критични такива.

Излъчване
Аниметата поначало се излъчват по японски телевизии в Япония или се прожектират в японски киносалони, ако са пълнометражни аниме филми. Впоследствие много от аниметата биват издавани под формата на CD/DVD/BluRay дискове, а някои анимета дори направо биват издадени в такъв вид (пример за последното е жанрът OVA (official video animtion)). През първите 2 десетилтия на 21 век се появяват и уебсайтове, които предлагат платено и/или безплатно гледане на анимета едновременно с излъчването им в Япония, или няколко часа или няколко дена след оригиналното им излъчване в Япония (обикновено придружени със субтитри на английски). Пример за последния бизнес модел са уебсайтове като CrunchyRoll.com. След масовизирането на употребата на Интернет се появява и жанрът ONA (official net animation), който представлява излъчвано направо по Интернет аниме, често със скромен бюджет за създаването му и/или с кратка продължителност на творбата.

През първите 2 десетилетия на 21 век по някои български телевизионни канали, като Super 7, AXN Sci-Fi и други, биват излъчени в неофициален превод на български няколко аниме поредици и отделни аниме филми.

През 70-те и 80-те японската анимация стига в България най-вече под формата на пълнометражни филми[1]: „Котаракът в чизми“ (The puss in boots – Nagagutsu wo Haita Neko), „Трима звездни мускетари“ (Space Three Musketeers), „Машината на времето“ (продължание на „Трима звездни мускетари“, Time Machine) и „Космическата огнена птица“ (The Phoenix 2772 – Hi no Tori 2772: Ai no CosmoZone).

В края на 80-те и началото на 90-те години в България се излъчват първите аниме ТВ сериали: „Буревестниците“ (Thunderbirds 2086 – Kagaku Kyuujo-tai TechnoVoyager), „Волтрон“ (Voltron) и „Тайнствените златни градове“ (The Mysterious Cities of Gold – Taiyou no Ko Esteban). Във формат VHS излизат също много анимета, но нелицензирани – някои от заглавията са „Юмрукът на северната звезда“ (Fist of the north star – Hokuto no Ken), „Танкова полиция“ (Dominion Tank Polce), „Акира“ (Akira) и др.

Анимета

Posted on by
Reply

Аниме е термин, използван като общо название на създадените в Япония нарисувани анимационни филми и сериали. Съществуват много жанрове аниме, включително романтични, хумористични и трагични. Значението на думата варира, понякога използвана за означение на направените в Япония сериали, понякога за чуждестранни с подобен на японския стил. За много хора аниметата се превръщат в източник на житейски опит и развлечение. Някои анимета са изцяло създадени на ръка, докато други използват и компютърна анимация в последните години. Както повечето продукти на развлекателна индустрия и тук сюжетът често е фантастичен, но това не е задължително. Средната дължина на епизод е около 20 минути. Анимето може да се види по телевизията, на DVD или VHS, както и в компютърните и видео игри. Съществуват и пълнометражни филми. Анимето често бива повлияно от японските комикси познати като манга. Много аниме истории дори са адаптирани за игрални филми и телевизионни сериали.

Аниме е японска компютърна или рисувана на ръка анимация. Думата е съкратена от „анимация“ на японски, където се използва за всякакъв вид анимация. Извън Япония, аниме се използва за означаване на японска анимация или подобен на нея стил анимиране, често характеризиращ се с цветни графики, ярки герои и фантастични теми.

Историята на японската анимация започва в началото на 20 век, когато японски аниматори експериментират с различни аниматорски техники, изучавани във Франция, Германия, САЩ и Русия.Анимето бързо добива популярност на фона на недобре развитата филмова индустрия. По това време филмовата индустрия в САЩ разполага с огромни средства, но японците се задоволяват с десетки пъти по-малки бюджети. Японските режисьори не могат да си позволят западни актьори, като по този начин не могат да пласират филмите си в Европа и САЩ. Анимацията не изисква актьори и аниматорът може да даде воля на въображението си и да създава фентъзи светове без нужда за високи технологии.

Техническото и художествено развитие на мангата, както и прогресът на информационните технологии (особено приложния софтуер) спомагат и за подобрението на анимето като отделен вид изкуство.През 1970-те нараства популярността на манга комиксите. Особено популярна е mecha-мангата, като Gundam. В началото на 1980-те сагата Gundam се превръща в моментална класика. През 1990-те анимето е може би най-популярната анимация, не само в Япония, а и в света като цяло.В началото на 21 век продължава развитието на анимето, като непрекъснато на пазара се бълват нови заглавия. Появяват се нови и неексплоатирани досега жанрове и по-често излизат експериментални и оригинални творби, както и пародийно-критични такива.

Видове

  • Anime Music Video (музикално аниме видео, АМВ) – Представлява музикален клип, смесен с кадри от дадено аниме.
  • Чиби– Чибито представлява деформиран стил на рисуване, при който главата и тялото не са съобразени с нормалните си пропорции. На японски означава „малък“, каквито са размерите на този вид рисунки. Често художникът на някое аниме взима даден персонаж от сериала (или от друго произведение) и го превръща в чиби (за забавен комикс или фен арт).
  • Hentai (хентай) – аниме с ясно порнографско съдържание.
  •  Джейпоп – японска поп музика.
  • OVA – Original Video Animation (ОВА, оригинална видео анимация). Това са анимета, които директно са издадени във VHS и DVD формат без да са завъртани по телевизионните канали (пример за практиката Direct2CD/DVD). Най-често те представляват предистория или продължение на историята на дадено аниме, но понякога са и самостоятелни творби. Съкращението може да бъде срещнато още и като OAV (Original Anime Video), но поради сходството му с AV (Adult Video, видео за възрастни) в днешно време се използва най-вече OVA.
  • Косплей (Cosplay) – идва от костюм и плей (от англ. играя). Представлява обличане/дегизировка като любим аниме/манга герой, най-често за представяне в конкурси на аниме и манга конвенции и фестивали.
  • Опенинг/Ендинг (оупънинг и ендинг, Opening/Ending). Първото е познато и като интро (интродукция) – аудиовизуалното клипово въведение/встъпление за представяне на анимето, което обикновено предхожда началото на същинското съдържание (например епизод). Аутрото (завършващият аудиовизуален клип след същинската част) – извеждане, край. Присъстват в почти всяко аниме. Например в аниме сериала grey интро има само в началото на 1 епизод, а аутро – само в края на последния.
  • Мангака (, на 漫画家) – автор на манга изкуството, т.е. художник и/или сценарист на манга. Наставката „ка“ означава експерт, откъдето manga-ka означава „манга експерт“.