Анимета (продължение)

История


Историята на японската анимация започва в началото на 20 век, когато японски аниматори експериментират с различни аниматорски техники, изучавани във Франция, Германия, САЩ и Русия.

Анимето бързо добива популярност на фона на недобре развитата филмова индустрия. По това време филмовата индустрия в САЩ разполага с огромни средства, но японците се задоволяват с десетки пъти по-малки бюджети. Японските режисьори не могат да си позволят западни актьори, като по този начин не могат да пласират филмите си в Европа и САЩ. Анимацията не изисква актьори и аниматорът може да даде воля на въображението си и да създава фентъзи светове без нужда за високи технологии. Техническото и художествено развитие на мангата, както и прогресът на информационните технологии (особено приложния софтуер) спомагат и за подобрението на анимето като отделен вид изкуство.

През 1970-те нараства популярността на манга комиксите. Особено популярна е mecha-мангата, като Gundam. В началото на 1980-те сагата Gundam се превръща в моментална класика. През 1990-те анимето е може би най-популярната анимация, не само в Япония, а и в света като цяло.

В началото на 21 век продължава развитието на анимето, като непрекъснато на пазара се бълват нови заглавия. Появяват се нови и неексплоатирани досега жанрове и по-често излизат експериментални и оригинални творби, както и пародийно-критични такива.

Излъчване
Аниметата поначало се излъчват по японски телевизии в Япония или се прожектират в японски киносалони, ако са пълнометражни аниме филми. Впоследствие много от аниметата биват издавани под формата на CD/DVD/BluRay дискове, а някои анимета дори направо биват издадени в такъв вид (пример за последното е жанрът OVA (official video animtion)). През първите 2 десетилтия на 21 век се появяват и уебсайтове, които предлагат платено и/или безплатно гледане на анимета едновременно с излъчването им в Япония, или няколко часа или няколко дена след оригиналното им излъчване в Япония (обикновено придружени със субтитри на английски). Пример за последния бизнес модел са уебсайтове като CrunchyRoll.com. След масовизирането на употребата на Интернет се появява и жанрът ONA (official net animation), който представлява излъчвано направо по Интернет аниме, често със скромен бюджет за създаването му и/или с кратка продължителност на творбата.

През първите 2 десетилетия на 21 век по някои български телевизионни канали, като Super 7, AXN Sci-Fi и други, биват излъчени в неофициален превод на български няколко аниме поредици и отделни аниме филми.

През 70-те и 80-те японската анимация стига в България най-вече под формата на пълнометражни филми[1]: „Котаракът в чизми“ (The puss in boots – Nagagutsu wo Haita Neko), „Трима звездни мускетари“ (Space Three Musketeers), „Машината на времето“ (продължание на „Трима звездни мускетари“, Time Machine) и „Космическата огнена птица“ (The Phoenix 2772 – Hi no Tori 2772: Ai no CosmoZone).

В края на 80-те и началото на 90-те години в България се излъчват първите аниме ТВ сериали: „Буревестниците“ (Thunderbirds 2086 – Kagaku Kyuujo-tai TechnoVoyager), „Волтрон“ (Voltron) и „Тайнствените златни градове“ (The Mysterious Cities of Gold – Taiyou no Ko Esteban). Във формат VHS излизат също много анимета, но нелицензирани – някои от заглавията са „Юмрукът на северната звезда“ (Fist of the north star – Hokuto no Ken), „Танкова полиция“ (Dominion Tank Polce), „Акира“ (Akira) и др.

Анимета

Аниме е термин, използван като общо название на създадените в Япония нарисувани анимационни филми и сериали. Съществуват много жанрове аниме, включително романтични, хумористични и трагични. Значението на думата варира, понякога използвана за означение на направените в Япония сериали, понякога за чуждестранни с подобен на японския стил. За много хора аниметата се превръщат в източник на житейски опит и развлечение. Някои анимета са изцяло създадени на ръка, докато други използват и компютърна анимация в последните години. Както повечето продукти на развлекателна индустрия и тук сюжетът често е фантастичен, но това не е задължително. Средната дължина на епизод е около 20 минути. Анимето може да се види по телевизията, на DVD или VHS, както и в компютърните и видео игри. Съществуват и пълнометражни филми. Анимето често бива повлияно от японските комикси познати като манга. Много аниме истории дори са адаптирани за игрални филми и телевизионни сериали.

Аниме е японска компютърна или рисувана на ръка анимация. Думата е съкратена от „анимация“ на японски, където се използва за всякакъв вид анимация. Извън Япония, аниме се използва за означаване на японска анимация или подобен на нея стил анимиране, често характеризиращ се с цветни графики, ярки герои и фантастични теми.

Историята на японската анимация започва в началото на 20 век, когато японски аниматори експериментират с различни аниматорски техники, изучавани във Франция, Германия, САЩ и Русия.Анимето бързо добива популярност на фона на недобре развитата филмова индустрия. По това време филмовата индустрия в САЩ разполага с огромни средства, но японците се задоволяват с десетки пъти по-малки бюджети. Японските режисьори не могат да си позволят западни актьори, като по този начин не могат да пласират филмите си в Европа и САЩ. Анимацията не изисква актьори и аниматорът може да даде воля на въображението си и да създава фентъзи светове без нужда за високи технологии.

Техническото и художествено развитие на мангата, както и прогресът на информационните технологии (особено приложния софтуер) спомагат и за подобрението на анимето като отделен вид изкуство.През 1970-те нараства популярността на манга комиксите. Особено популярна е mecha-мангата, като Gundam. В началото на 1980-те сагата Gundam се превръща в моментална класика. През 1990-те анимето е може би най-популярната анимация, не само в Япония, а и в света като цяло.В началото на 21 век продължава развитието на анимето, като непрекъснато на пазара се бълват нови заглавия. Появяват се нови и неексплоатирани досега жанрове и по-често излизат експериментални и оригинални творби, както и пародийно-критични такива.

Видове

  • Anime Music Video (музикално аниме видео, АМВ) – Представлява музикален клип, смесен с кадри от дадено аниме.
  • Чиби– Чибито представлява деформиран стил на рисуване, при който главата и тялото не са съобразени с нормалните си пропорции. На японски означава „малък“, каквито са размерите на този вид рисунки. Често художникът на някое аниме взима даден персонаж от сериала (или от друго произведение) и го превръща в чиби (за забавен комикс или фен арт).
  • Hentai (хентай) – аниме с ясно порнографско съдържание.
  •  Джейпоп – японска поп музика.
  • OVA – Original Video Animation (ОВА, оригинална видео анимация). Това са анимета, които директно са издадени във VHS и DVD формат без да са завъртани по телевизионните канали (пример за практиката Direct2CD/DVD). Най-често те представляват предистория или продължение на историята на дадено аниме, но понякога са и самостоятелни творби. Съкращението може да бъде срещнато още и като OAV (Original Anime Video), но поради сходството му с AV (Adult Video, видео за възрастни) в днешно време се използва най-вече OVA.
  • Косплей (Cosplay) – идва от костюм и плей (от англ. играя). Представлява обличане/дегизировка като любим аниме/манга герой, най-често за представяне в конкурси на аниме и манга конвенции и фестивали.
  • Опенинг/Ендинг (оупънинг и ендинг, Opening/Ending). Първото е познато и като интро (интродукция) – аудиовизуалното клипово въведение/встъпление за представяне на анимето, което обикновено предхожда началото на същинското съдържание (например епизод). Аутрото (завършващият аудиовизуален клип след същинската част) – извеждане, край. Присъстват в почти всяко аниме. Например в аниме сериала grey интро има само в началото на 1 епизод, а аутро – само в края на последния.
  • Мангака (, на 漫画家) – автор на манга изкуството, т.е. художник и/или сценарист на манга. Наставката „ка“ означава експерт, откъдето manga-ka означава „манга експерт“.