История
Историята на японската анимация започва в началото на 20 век, когато японски аниматори експериментират с различни аниматорски техники, изучавани във Франция, Германия, САЩ и Русия.
Анимето бързо добива популярност на фона на недобре развитата филмова индустрия. По това време филмовата индустрия в САЩ разполага с огромни средства, но японците се задоволяват с десетки пъти по-малки бюджети. Японските режисьори не могат да си позволят западни актьори, като по този начин не могат да пласират филмите си в Европа и САЩ. Анимацията не изисква актьори и аниматорът може да даде воля на въображението си и да създава фентъзи светове без нужда за високи технологии. Техническото и художествено развитие на мангата, както и прогресът на информационните технологии (особено приложния софтуер) спомагат и за подобрението на анимето като отделен вид изкуство.
През 1970-те нараства популярността на манга комиксите. Особено популярна е mecha-мангата, като Gundam. В началото на 1980-те сагата Gundam се превръща в моментална класика. През 1990-те анимето е може би най-популярната анимация, не само в Япония, а и в света като цяло.
В началото на 21 век продължава развитието на анимето, като непрекъснато на пазара се бълват нови заглавия. Появяват се нови и неексплоатирани досега жанрове и по-често излизат експериментални и оригинални творби, както и пародийно-критични такива.
Излъчване
Аниметата поначало се излъчват по японски телевизии в Япония или се прожектират в японски киносалони, ако са пълнометражни аниме филми. Впоследствие много от аниметата биват издавани под формата на CD/DVD/BluRay дискове, а някои анимета дори направо биват издадени в такъв вид (пример за последното е жанрът OVA (official video animtion)). През първите 2 десетилтия на 21 век се появяват и уебсайтове, които предлагат платено и/или безплатно гледане на анимета едновременно с излъчването им в Япония, или няколко часа или няколко дена след оригиналното им излъчване в Япония (обикновено придружени със субтитри на английски). Пример за последния бизнес модел са уебсайтове като CrunchyRoll.com. След масовизирането на употребата на Интернет се появява и жанрът ONA (official net animation), който представлява излъчвано направо по Интернет аниме, често със скромен бюджет за създаването му и/или с кратка продължителност на творбата.
През първите 2 десетилетия на 21 век по някои български телевизионни канали, като Super 7, AXN Sci-Fi и други, биват излъчени в неофициален превод на български няколко аниме поредици и отделни аниме филми.
През 70-те и 80-те японската анимация стига в България най-вече под формата на пълнометражни филми[1]: „Котаракът в чизми“ (The puss in boots – Nagagutsu wo Haita Neko), „Трима звездни мускетари“ (Space Three Musketeers), „Машината на времето“ (продължание на „Трима звездни мускетари“, Time Machine) и „Космическата огнена птица“ (The Phoenix 2772 – Hi no Tori 2772: Ai no CosmoZone).
В края на 80-те и началото на 90-те години в България се излъчват първите аниме ТВ сериали: „Буревестниците“ (Thunderbirds 2086 – Kagaku Kyuujo-tai TechnoVoyager), „Волтрон“ (Voltron) и „Тайнствените златни градове“ (The Mysterious Cities of Gold – Taiyou no Ko Esteban). Във формат VHS излизат също много анимета, но нелицензирани – някои от заглавията са „Юмрукът на северната звезда“ (Fist of the north star – Hokuto no Ken), „Танкова полиция“ (Dominion Tank Polce), „Акира“ (Akira) и др.
