Анимацията е бързо последователно показване на образи на неподвижни елементи с цел създаване на илюзия за движение. Това е оптична илюзия, дължаща се на известното забавяне (зрителна персистенция) в обработката на образа, получен от зрителния апарат, от човешкия мозък. Най-често анимацията се прави с помощта на техниките на заснемане на видео и филми.

При продукцията на филми се използват техники, чрез които всеки кадър на филма е изработен самостоятелно. Тези кадри могат да бъдат създадени чрез фотографиране на нарисуван образ или с правенето на малки промени на макет (както е в пластилиновата анимация). След това всичко се заснема със специална камера. Когато кадрите се свържат заедно и резултатът се гледа, наблюдаващият има илюзията, че вижда непрекъснато движение. Създаването на подобен тип филми е доста трудоемко и продължително, но развитието на компютърната анимация ускорява процеса.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първо представление на „Оптичния театър“ на Емил Рейно в Париж, 1892

Филмът на Емил Кол Fantasmagorie (1908 г.)
Френският изобретател Емил Рейно е един от първите, които създават т.нар. „светещи пантомими“ през 1877 г., още преди появата на кинематографа. Той патентова своя „Оптичен театър“, в който използва перфорирана лента с желатинови пластинки за прожекция на хумористични и наивни рисувани сценки, синхронизирани с музика и звукови ефекти, композирани от него самия.

Жорж Мелиес е френски кинотворец, който става известен с развиването на много технически и разказвателни елементи на филмовото изкуство в ранния етап на киното. Открива многократната експозиция, stop motion, ускорената и забавената киноснимка и покадровото оцветяване на филма. Заради уменията си да трансформира реалността във филмите си, понякога го наричат киномагьосник (на английски: Cinemamagician).

Друг французин, Емил Кол, прави първите реални стъпки на анимационните филми във Франция.

През 1908 той създава филма Fantasmagorie. Героят е човече от пръчици, което се среща с различни обекти, които се превръщат в други – например бутилка вино става цвете. На две места на сцената излизат и ръцете на аниматора. Изработването на филма е чрез рисуване на всеки кадър върху хартия и след това заснемане на кадъра на негативен филм, което прави изгледа тъмен. Това е първият филм, направен с техниката на традиционната анимация.

Пионерът на американския анимационен филм е Джеймс Стюарт Блактън. Той първи използва техниката stop-motion и рисуване на ръка. Ученик на Томас Едисън, той създава тези концепции в началото на 20 век, като първата му работа е от 1900. Блактън се счита за първият аниматор, а филмът му Humorous Phases of Funny Faces се сочи за първия анимационен филм. Голям принос за развитието на американската анимация има Уинзър Маккей. Той е успешен автор на комикси за вестниците и пренася вниманието си към детайла и към филмите. Налага се цели екипи да рисуват многото подробности в кадрите на филмите му. Сред тях са Малкият Немо, Динозавърчето Гърти и Потъването на Лузитания.

Сред европейските автори на анимация в първите години на 20 век са Ханс Рихтер, Валтер Рутман, Викинг Егелинг, Оскар Фишингер, Бела Бартош. Лоте Райнигер се счита за откривателка на силуетния филм, а Владислав Старевич е пионер на кукления филм. Към 1910 г. производството на късометражни анимационни филми вече е отделна индустрия и те започват да се показват в киносалоните.

Компютърна анимация[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Компютърна анимация
Фигурите на дву-измерната (2D) анимация се създават на компютъра с 2D растерна графика или 2D векторна графика. Това включва компютризирани варианти на традиционни анимационни техники като морфинг (на английски: morphing – плавно преминаване от един образ в друг), onion skinning (наслагване на няколко кадъра) и ротоскопиране (на английски: rotoscoping).

Три-измерната (3D) анимация се създава изцяло от аниматора. За целта обектът се представя като скелет и мрежовидна повърхност, поддаваща се на математическо описание, която се контролира от скелета – процесът се нарича rigging. Могат да се включат и редица други математически функции като гравитация, симулирана кожа или коса, въздействие на огън, вода и др. – всичко това се подчинява на 3D динамика. Добре направена 3D анимация е трудно да се различи от действителността и често се използва за визуални ефекти и в игралните филми. Играта на играчките (1995, САЩ) е първият дългометражен анимационен филм създаден изцяло със средствата на 3D анимация.

Фото-реалистичната анимация се стреми максимално да наподоби реалната действителност. Като се използва сложно рендериране се наподобяват детайлите по кожата, растенията, пресъздават се вода, огън, облаци. Примери за такива анимационни филми са В небето (2009, САЩ), Кунг-фу панда (2008, САЩ), Ледена епоха (2002, САЩ).